Все повече...
Все повече мечтая да ме няма.
Да се загубя във води, безотговорни,
в които няма как да се надявам,
на помощ от спасителните кораби.
Все повече приличам на безсмислие,
на нужда, овдовяла от желание,
на глупава симпатия, измислена,
и твърде, нелогично оправдание...
Все повече боля, а не ранявам.
Превърнал съм се в призрачно спокойствие.
В очите ми, дъжда не съжалява.
Вали инатът на потъпкано достойнство...
Все повече потъвам. Нямам бряг.
Почти съм видим. Иначе ме няма.
Сред тази безлюбовна суета,
удавникът, слепеца ще спасява...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Айде още един дето го няма
... за да изплуваш, трябва да потънеш..като едно люшкане на вълните на безсмислието. Хубаво! -
Харесах тази безтегловност, с която боравиш с думите! Това е висша еквилибристика с метафори, епитети и прозрения! Дани, все повече и повече ме караш да преосмислям усещанията си за живеене, обичане и съществуване!
-
Стоял ли си във водата, докато се отдръпва силна вълна? Ей такава вълна си, Дани. Повличаш.
-
Хубаво.
-
Тъжно мие! Вярно! И спокойно! Истинско!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ще се връщам честипко да препрочитам