Все такъв е нощният полъх.
Малко леден и чужд.
Като мъж, който тръгва на поход.
Призори... тръгва пуст...
Все така слънце жарко прежуря.
Суха, мъртва, тревата лежи...
През пътеката дива, все чужда.
Пред дома ми любов все кърви...
© Просто Някой All rights reserved.