Все такъв е нощният полъх.
Малко леден и чужд.
Като мъж, който тръгва на поход.
Призори... тръгва пуст...
Все така слънце жарко прежуря.
Суха, мъртва, тревата лежи...
През пътеката дива, все чужда.
Пред дома ми любов все кърви...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up