Среща в парка
Помниш ли детството? Малко градче.
Тичахме боси и диви.
Малък бях още - невръстно момче.
Ти пък бе много красива...
Имаше, спомням си, синя пола.
С цвят на морето спокойно.
Колко съм зяпал след тебе в захлас...
Хубава беше и стройна.
После отнякъде някой дойде.
Силно във него се влюби.
Мигом изчезна и мойто море.
Ти пък съвсем се изгуби.
Днеска те срещам... Ех, че съдба!...
Картите как ги раздава...
Знаеш ли... носиш пак синя пола.
Спомням си. Както тогава...
Малко момченце държиш за ръка.
Може би твоето внуче?.
Аз ли?... Ми, как съм... Все съм така.
Имам си... расово куче!...
Няма го, няма го детският рай...
Боси деца не играят...
Днеска се свързват от вкъщи по скайп...
С интернет всичко си знаят...
Сън ли бе детството? Малко градче
с улички тесни и криви...
Днес съм едно побеляло момче...
Все така ти си красива!...
© Роберт All rights reserved.
