Все тази болка отляво...
Все тази болка…
Тази болка, която все отляво ме свива
и нахапва парчетата от смелостта ми,
и която уж тръгва, уж все си отива,
а спотайва се нейде, минира деня ми,
тази болка, която в най-потайните доби
вместо цвете на обич сее тръни, коприва -
и съцветия сутрин набрала отровни,
чай приготвя и с него душата успива.
Тази болка, която днес деня ми разписва-
дестинация, пътни и дневни, квартира -
и ме кара нещата да правя по списък
и отчет за тях вечер най-стриктно събира…
Тази болка e сраснала тъй видимо с мене -
с ежедневните грижи и с роднинската сага,
с обичта, с верността и с ония проблеми,
от които, оплетена, не мога избяга.
Тази болка нараства, обнема, събира,
смях и сълзи, погроми, надежди, възторзи,
все подрежда нещата и в мен девалвира
всяко вричане, всякакви клетви, облози.
Тази болка – едничка за мен банкова сметка,
в нея вкарвам под лихва всичко, дето обичам.
И когато отгоре ми направят отметка
и ме викнат от пътя – няма да се отричам
от греховните мисли, дето съм натворила,
от делата ми – доста нелицеприятни,
от плътта ми греховна, неведнъж изкушила
благородните пориви и смело очакване.
Ще отворя сърцето си и с моята болка
от това, че родена от кал, кал пак ще стана,
ще платя всички сметки и колкото–толкова -
дано ресто поне в тебе полъх остана…
© Венета All rights reserved.
