Все тази болка…

Тази болка, която все отляво  ме свива

и нахапва парчетата от смелостта ми,

и която уж тръгва, уж все си отива,

а спотайва се нейде, минира деня ми,

тази болка, която  в най-потайните доби

вместо цвете на обич сее тръни, коприва -

и съцветия сутрин набрала отровни, 

чай приготвя и с него душата успива.

Тази болка, която днес деня ми разписва-

дестинация, пътни и дневни, квартира -

и ме кара нещата да правя по списък

и отчет за тях вечер най-стриктно събира…

Тази болка e сраснала тъй видимо с мене -

с ежедневните грижи и с роднинската сага,

с обичта, с верността и с ония проблеми,

от които, оплетена, не мога избяга.

Тази болка нараства, обнема, събира,

смях и сълзи, погроми, надежди, възторзи,

все подрежда нещата и в мен девалвира

всяко вричане, всякакви клетви, облози.

Тази  болка – едничка за мен банкова сметка,

в нея вкарвам под лихва всичко, дето обичам.

И когато отгоре ми направят отметка

и ме викнат от пътя – няма да се отричам

от греховните мисли, дето съм натворила,

от делата ми – доста нелицеприятни,

от плътта ми греховна, неведнъж изкушила

благородните пориви и смело очакване.

Ще отворя сърцето си и с моята болка

от това, че родена от кал, кал пак ще стана,

ще платя всички сметки и колкото–толкова -

дано ресто поне в тебе полъх остана…