Jan 29, 2016, 7:48 AM

Все търся

  Poetry » Other
460 0 1

Все търся онази светлина небесна,

да освети тъмата в моята душа.

На кой съдбата кажете ми е лесна?

Любовта не искам и не ще да пресуша.

Все търся сянката на моята пътека,

тя неспирно си върви отзад.

Живота повярвайте е красива филмотека,

сладък, сладък като шипков мармалад.

Все търся вярната посока,

душата дето ще дари любов.

Реката знам че много е дълбока,

злобата която дърпа ме към онзи ров.

Все търся и вярата намерих,

да пръскам с нея моята любов.

На вътре в душата погледа си вперих,

нежно слушайки сърдечния си зов.

В.Й. 27.01.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...