"Животът е всичко.
И всичко е живот.
Без него ние сме нищо –
поредния запълнен гроб."
Колко страшно това звучи!
Как смразява кръвта!
Но и най-мъдрият мълчи,
когато говори Смъртта.
Защо казвам това?
Да всявам страх?
Да пазя мира?
Да хвърлям в очите ви прах?
Да контролирам реда?
Защо изричам тез слова?
Защо казвам, че надежда няма?
Дали това е лъжа голяма?
Дали мракът вечен не е измама –
да направи душата ни няма?
И ако е – какво тогава?
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
