"Животът е всичко.
И всичко е живот.
Без него ние сме нищо –
поредния запълнен гроб."
Колко страшно това звучи!
Как смразява кръвта!
Но и най-мъдрият мълчи,
когато говори Смъртта.
Защо казвам това?
Да всявам страх?
Да пазя мира?
Да хвърлям в очите ви прах?
Да контролирам реда?
Защо изричам тез слова?
Защо казвам, че надежда няма?
Дали това е лъжа голяма?
Дали мракът вечен не е измама –
да направи душата ни няма?
И ако е – какво тогава?
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
