Веки залез
ВСЕКИ ЗАЛЕЗ
Със всеки залез денят боледува
за слънчицето, което от тъга –
със него се безнадеждно сбогува,
преди да го плени без жал нощта.
Раздялата им винаги е болка,
с кървави лъчи слънцето плаче,
скрива се във облаци до толкова,
докато денят изчезне в здрача.
В тишината на нощта потъва то,
с надеждата, че рано сутринта
отърсено от дебнещо го зло,
ще помилва с лъчите си деня.
Всеки залез е кратко обещание,
че след тъмна нощ ще настъпи ден,
в зори огрян от яркото сияние,
пак на слънцето ще попадне във плен!
© Калина Влади All rights reserved.
