Моля те, не казвай на никого, 

че това между нас е било очакван дълг,

а не любов.

Боли повече от всичко да го зная,

и че за тебе съм просто някой чужд,

във всеки неудобен момент, във всяка тъжна, неудобна стая.

Те го виждат, че съм черно-бяла, объркана или тежка,

но без тебе да го кажеш,

да ме съдят....

сякаш не се сещат.

Моля те, не оставяй вратата отворена,

не искам да се виждат всики мои травми,

и че съм малко повече от никой чужд

и идея по-малко от някой важен.

Съжалявам, че ти се случи да съм точно аз,

но държа да знаеш, и аз не те избирах.

Ще боли по-малко и ще заздравява с всеки час.

Ще минава с всеки ден по малко.