Apr 1, 2017, 11:36 PM

Всичко

  Poetry » Love
660 1 4

Всичко  ли, всичко ли ще ми вземеш? 
Остави ми поне една мечта,
която да ме топли вместо теб 
и да осмисля ми деня.
Всичко ли... всичко ли ти дадох?
Дори и мисълта лети към теб...
сърцето ми отдавна не  е мое -
цялото принадлежи на теб.
Всичко... всичко ти давам,
единствено прегръщам красота.
Ако любовта ми води до забрава
било е просто полъхът от вятъра,
от мен в нощта.
И липсата е всичко,
което кътам в себе си, не е лъжа
душата ми нали е птица,
разперила крила към любовта.
А всичко е напразно -
Пречупени са моите крила
и пусто е, и празно...
Ще те обичам... и ще съм сама!


Я.К

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yana All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...