Понякога не стига вятърът в косите ми...
и слънцето не сгрява скованата от студ душа,
понякога далече са мечтите ми...
на хиляди, и милион и една сълза...
Понякога не стига прошката, за да превърне този ад в рай, ...
Питам се, що за хора превръщат любовта в омраза...?
И що за хора те любят днес,
а утре истински те мразят...?
Превърнахме във фалш дори и любовта!
Разкриваме се в разминаването ...
Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ:
Коя си ти? Какво си ти? Защо си?
А ти си моя радост и вина, ...
Красавицата влюбила се в звяра
в плашещо красивата душа
в черните очи, граничещи с омая
в полъха на звяра с ангелска душа.
Светлината влюбила се в мрака ...
Повърхностно живеем сред фалш и суета
лъжем себе си, че сме щастливи
пак с усмивка на уста.
От повърхността наднича синята вода
обляна от лъчите нежно ...
Уроците и сила са, и слабост -
като пречупена в основата си кост,
като дупка, зееща от раната
от забитият в сърцето нож.
Като кървене спряно с кръпки ...
Накарай някого да повярва и прави с него каквото си поискаш!
Тихомир Димитров "Душа назаем"
Повярвах ти със слепотата на новородено
и влях в тебе толкова любов,
и всеки смисъл се превърна в тебе, ...
Перспективно безперспективно се лутам между себе си...и теб
и търся надежда,
ту в земята ровя...намирам само късче лед,
ту звездите моля, чак до Бога,
за две ръце протегнати насреща. ...
Connected souls
И сякаш те познавам цял един живот,
а всъщност знам за тебе твърде малко...
и сякаш полетът суров ме води към небе необятно
и сякаш в някой друг живот ...
Среднощен бяг и множество въпроси
изливат се като помия върху мен
излищества, мечти, лъжи-любови
разкъсват днес един предел.
Изгрява и залязва след това ...
Пораснах... нямам време за сръдни,
за празни приказки неподковани с действие
и нямам време за лъжи,
за суетни, или пък бездействие.
Чувствата до края проиграх ...
От утре ще сънувам без да спя
и теб ще те бленувам с парченца от душа
от утре ще намеря своите крила
със сетни сили ги разпервам
и отлитам далеч от любовта... ...
Една ръка не стига - да прегърна
пространството през двете планини,
едно око - във тебе да надзърна,
едно писмо - гласа ти да звъни.
Една искра - да служи за огнище, ...
"Затварям очи и мразя...с всяка клетка от тялото си."
Затварям очи...и виждам само теб,
Очите пълни с тъга, сърцето – лед.
И любя те и те разлюбвам всеки миг
ту погребвам те, ту изравям ...
