Sep 7, 2012, 2:05 PM

Всичко бе лъжа

  Poetry » Other
962 0 1

Когато някой те излъже,
усещаш болката в теб.
Когато някой те излъже,
сърцето става като лед.

 

Не можеш да приемеш, че лъжа е
и всичко в теб кърви.
Не можеш да приемеш, че живял си
в нереален свят и в лъжи.

 

И пак прощавам, и пак ти вярвам,
и победената съм аз!
И пак ще плача, и пак ще страдам,
и ще стоя до късен час!

 

Живота пропилях си в лъжи,
не вярвай вече в мен.
Но празното местенце ме боли,
и умирам бавно - ден след ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Юлианова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...