Обичала съм и преди,

влюбвах се; боля и радва.

Но ето, появи се ти

и сякаш злото спадва...

Радваш ме дори без думи,

усмихваш се, а аз горя.

И смисъл всеки в миг се губи,

не искам даже да си обясня.

Преди обичах и ревнувах,

но теб обичам чисто, свято.

В съня си скришом те целувам,

а сутрин стъпвам на земята.

Знам, има друга, ти ми каза,

и моля се да те обича.

Макар със жестове ти да показа,

че рядко във любов се врича.

Искам те за мен, но не сега,

чувствам, че не съм готова.

Макар да знам - ще се стопя,

след целувката ти ще съм нова.

Искам първо да съм ти другарче,

със мен и сълзи, и любов споделяй.

Дори понякога да ми нагарча,

не искам с теб да се разделям.

Харесва ми да се усмихваш,

да се вживяваш в своя труд...

Смехът ти вечен как не стихва,

дори да кажат, че си луд...

И знай, завинаги ще те обичам,

дори да срещна друг след време.

Дори най-искрено да му се вричам,