Всичко е просто театър
Стара сцена, грим и фантазия,
актьори, статисти и беден декор,
представям пиеса: “Немска гимназия”,
с малко мъка ще има и хор.
За жалост сценария е вече написан,
режисьор си нямаме дори.
А колективът- в работа олисан,
от години дните дълги брои ли брои.
Публика няма, всичко тъне във прах,
аплодисменти не чувам, нито пък смях.
Но актьорите не спират- от сутрин до вечер,
и този спектакъл сякаш ще е вечен.
Дали е трагедия.. или пък драма?
Главната роля е поверена на “мама”,
сюжетната линия- самата тя води я,
като се замисля...май че е пародия!
Репетиции тук няма, нито повторения,
програмата се сменя- все нови представления!
Ако някой отсъства, нов ще го замести,
за постоянно после и той ще се смести.
Персоналът се увеличава съвсем периодично,
но това си е нормално в наш’то време динамично.
На сцената скучаещ никой не остава,
пък нищо, че казват “безработица настава!”.
Всеки има роля и нея си играе,
всяка жаба гьола нека да си знае.
Германисти, художници, математици,
спортисти, музиканти и алкохолици...
В нашия театър- интернационален,
има отдел- строго конфиденциален,
Работи, но само за някои актьори,
другите все още са само аматьори.
От комедия до драма- всичко тук играй се,
от трите трупи-“Leistungs”,”Sprach” и „Scheisse“.
Лафка в театъра вратите отвори,
но ако искаш нещо:”Нямаме, sorry”!
© Франческа Салиери All rights reserved.
Е, дано, пък дори с риск да те обвинят, че рушиш обществения престиж на училището...
