Jun 15, 2008, 1:04 PM

Всичко е различно

  Poetry
1.4K 0 0

Всичко е различно

 

1. Веднъж ти вче с мене полетя

далеч през необхватните с око поля.

И радвахме се двамата на нашата любов

и за теб аз бях на смърт дори готов.

 

2. Всичко преди бе тъй красиво

и повдигаше ти очите си свенливо.

И потъвах в любовен океан

в очите ти, аз бях в очите ти, единствен и Избран.

 

3. И няма тогава, нито ревност, нито мрак

и красивият ти образ насън виждам пак.

Исках ти да бъдеш само с мен

и мракът ще се се оттегли от любовта сломен.

 

4. Цял живот във тъмата съм живял

И от НИКОГО истинска любов не съм видял.

Ти бе лъчът от светлина във мрачния дворец,

в него бях и аз но отдръпна ме със малкото живец.

 

5. Но различно е сега, няма вече сноп лъчи.

А сърцето цяла вечност веч кърви.

Тъмнината вече удря по вратата.

Вече няма смисъл, нека ме върти в кръг тъмата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...