Dec 14, 2012, 10:39 AM

Всичко е вълшебно

  Poetry » Love
744 0 0

Едва изцелена от твойте очи,

захапвам ябълката на живота -

червено-жълта, прясно-гнила

от спомен, болка и лъжи,

сладнее ми и ми горчи,

далече си от мене

и цялата земя прилича на пустиня.

Аз пътник съм

и жаждата за обич

превръщам в къс небе,

разтварям си очите в него,

мълча...

и всичко е вълшебно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...