Dec 16, 2010, 1:52 PM

Всичко почва някога...

  Poetry » Other
959 1 4

Труден ден за пастиря на рибите.

Да ги гледа как  върбови клонки надскачат

и се хранят нагоре с баирите,

и се пльосват във вира на здрача.

 

Той, пастирят, за това е пастир:

Да познава на времето нрава,

а и нрава на дълбокия вир.

Скръб и слава. Скръб и слава.

 

Скръб и слава?

 

То е просто. Няма да знаеш: Кой е враг, кой е с теб.

Без илюзии, няма да знаеш кой е враг, кой е с теб!

Две-три думи ще кажеш. Те ще кажат: - Добре!

Те ще кажат: Кажи ни! Ти ще кажеш: - Добре!

И тогава в нозете  ще погледнеш калта

и ще видиш как глината

бавно мачка духа.

 

Ти разбираш.

В сърцата – няма думи.

Няма думи в духа

и не може от думите да е в думи ума.
Ти разбираш?

Ти си мъдър човек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...