Aug 27, 2013, 11:00 PM

Всичко се връща

  Poetry » Other
605 0 0

Като птица свободна из небето аз летях,

но бях някак си самотна, нищо,

че по пътя си вървях...

Но в живота е трудно да се справяш сам,

да няма кой да те разбере

и да ти каже "Аз ръка ще ти подам"...

Всеки да иска и нищо да не ти дава,

да не те цени и зад гърба да не те уважава.

Да те лъжат в очите някакви хора надменни,

а твойте да са толкова честни и откровени.

Народът в нещо неблагодарно се превръща,

но аз знам... Господ гледа и на света всичко връща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...