Пролетен полъх си в моя живот,
цъфнали нежни, уханни цветя,
яркото слънце в деня ми безбрежен,
капчици бистра и свежа роса!
Вятърът палав, косите ми рошещ,
пъстрата бликнала в небето дъга,
пухкави облаци, плуващи весело,
мамеща нощем сияйна Луна!
Всичко в Света е събрано в Сърцето ти,
всичко в очите ти е Светлина,
всичко е сякаш част от Душата ти,
всичко за мене си Ти Тук Сега!
© Ангел Филипов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
