Вслушай се в душата
Да те рисува с хубави слова
и да те превърне във принцеса…
Да те докосва със желания за близост,
за да потрепват страстите
като крилца на пеперуда…
Да те поиска в миг,
във който ти си омагьосана
от неговата плътска похотливост…
Но…
Аз не искам да превръщам
тишината в грак.
Душата на везна със тялото
не бих поставил.
Принцеса си за мен,
дори тогава,
когато
по лицето ти танцуват две сълзи,
когато
умората на плещите тежи
като парцал
и пари нежността
като коприва…
Аз не робувам на плътта,
че тя след кончината се превръща в пепел,
а душата продължава да обича.
Не съдя тия,
дето се откриват
ни мъж във мъж
и
ни жена в жена…
Те също чрез душите
са щастливи…
Аз в теб открих душевна светлина
и нея искам да опазя,
да ти отдам невидимото
и когато ме усетиш
със сърцето,
ще бъдеш онова,
което
други правят за мига,
но ще си
вечност!
Не ми ли вярваш?...
Не в думите се вслушвай,
а
в душата.
Тя може
и плътта ти да целува,
и по косата да те гали,
и да направи чудеса…
Усетиш ли я,
моля те, ела,
а нека
Бог
ни коленичи,
че неговите две творения живеят със любов…
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Прекрасно е това чувство,нали?