Всяка болка се забравя
Всяка болка се забравя
Как си и какво вълнува
твоята душа сега,
та в зениците ти плува
ту тревога, ту тъга?
От какво кръвта замира
и страните не цъфтят?
От какво дъхът ти спира,
а пък устните - горят?
През ресниците ти скрито
се прецеждат две сълзи –
първи капки, след които
ураган ще ме срази...
Сякаш битието земно
е преляло и кипи
като виното вълшебно,
дето в жилите пламти.
Пей, танцувай до забрава,
не мисли за старостта!
Всяка болка се забравя,
щом остане в младостта.
Нека в есента красива,
даже и да те боли,
любовта ти да е жива –
по-дълбока от преди!
(авторска песен)
https://www.facebook.com/v/1325058461540"
© Росен Гъдев All rights reserved.
