Всяка жаба да си знае гьола
Всяка жаба да си знае гьола
Провокирано от весетата, минките и клакьорите
Отблъсна ме духовната ви дейност,
напразно се вторачвам в имена.
На показ е словесната ви бедност,
но не това е важната злина.
Забравили тирета, запетайки,
крещите, да сте чути и от глух,
за чувствата, потънали в утайки,
творите, оперирани от слух.
Унесени в страстта си за оценки,
в хвалбите, тъй удобен занаят,
наричате талант неук безделник,
Поезия измервате със чат.
Едва ли имам място сред двулични,
побъркали по-свестните със шум,
не искам да споделям тайни мисли,
вълнуващи разюздания ум.
Ненужна ви е мойта откровеност.
Отдавна глупостта ви е в екстаз,
в захлас твори, погубва всичко ценно.
Напускам! Бог да пази вас!
© Ани Виделова All rights reserved.
