Всяка прилика - случайна
Ало... Имате грешка...
Дъщеря?... Нямам, сори!...
Не! Не съм ветеран...
Млад съм!... Да...
Я не ставайте смешен!...
Не лъжете, ви моля!...
Имам черен колан и
жена!
Катастрофа?... Умира?...
Да!... За заем ще моля...
Не!... Не казвайте - край...
Ох!... Съдба!...
По акцента разбирам,
с малцинството говоря...
Интегрира се май с...
Тишина...
Звънецът - вибрира.
ГСМ-ът - изгасна.
Чувам как се завърта
ключа.
Във вратата се взирам
и на прага си ясно
виждам жива, не мъртва
жена.
Да! Спестих от измама.
Тя ме гледа сърдита.
Аз се хиля, същинска
пача...
Да ù кажа ли?... Няма!
Тя дори и не пита,
а за нея аз щях да
платя...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
