Всяко утре!
Какво е утре за теб и мене!?
В безкрая слети душите неми.
Не питай знам ли?...
Люби ме бавно... в теб да остана!
Когато нощем очи затворя
със твоя образ, да бди над моя.
Протягам в миг горещи длани,
дори далеч - ти в мен оставаш.
И не е грешно, че мога още
в теб да събуждам трепет среднощен.
Сърцето мое е в твойте шепи.
Дъждът се рони по лицето.
Пробожда в ляво острието.
Не плача! Знаеш!!!
В сърцето - Фея!
Съдба красива!
Ти вярваш в нея!
Води ме смело!
За теб копнея!
Сега попитай какво е в мене!?
И смисъл думите да не намерят,
ти отговора знаеш вече.
Дъждът ще спре, ще стане ясно -
за съмнения тук няма място.
© Радка Иванова All rights reserved.
