Втора пролетна песничка
ВТОРА ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА
... Топъл вятър през гората в сто кълбета се премята,
скърцат с дънери и стволи голите тополи.
Край една бодлива шипка Зайко Байко цял ден припка,
в дупката на Баба Меца свърши се медеца.
Кумчо Вълчо нос навири! – и зад стръмните баири
скри се малката сърничка, плаха и добричка.
Връз зелената глогинка в миг слетя една калинка,
славейче над нея пейна песен ненадейна!
Две небесни господарки, катерички три шишарки
хруп-хруп, в меката хралупа почнаха да хрупат.
Кума Лиса – хитрушанка! – вирна опашле на сянка,
пролетта дойде за Обич в тоя тих следобед.
Слънчицето потрепери, сумракът разтвори двери –
и през тях Луната жълта подир миг нахълта.
Да поседнем в тишината? – тя е толкова благата! –
и със пролетните птички да сме по-добрички.
19 март 2023 г.
гр. София, 18, 55 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
