Безбройни спомени, сега кошмари,

и този никога не стихващ в мен пожар.

На стари снимки са съдбите избеляли,

напомнящи не гаснещ порив стар.

Погубена завинаги възможност

сега раздира уморената душа,

а на кантара, тежък като вечност,

животът се измерва в самота.

Един момент на искрена надежда,

погубен в миг на женска суета.

Две думи искрени насреща,

отхвърлени от неразбираща ръка.

Обичам те, сега крещи душата

и моли се да беше в аванс.

Сега остана ми урокът на съдбата,

не всеки получава втори шанс.