Втори шанс
1.1K
0
1
Безбройни спомени, сега кошмари,
и този никога не стихващ в мен пожар.
На стари снимки са съдбите избеляли,
напомнящи не гаснещ порив стар.
Погубена завинаги възможност
сега раздира уморената душа,
а на кантара, тежък като вечност,
животът се измерва в самота.
Един момент на искрена надежда,
погубен в миг на женска суета.
Две думи искрени насреща,
отхвърлени от неразбираща ръка.
Обичам те, сега крещи душата
и моли се да беше в аванс.
Сега остана ми урокът на съдбата,
не всеки получава втори шанс.
© Наталия Иванова All rights reserved.
