Между хълмовете бели -
гориста планина.
Тихо под върха се гуши
злачна долчинка,
а под нея се е скрила
знойна пещера.
Вълшебна тъмнина...
Гореща тишина...
Плавно ти по склона се спусни,
нежно в пещерата надникни -
неръкотворен огън там гори.
Леко влез и разходи се -
вулкана в мене угаси.
© Вили Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
