Вулканът отново изригна
Вулканът отново изригна
Отворих вратата, не влезе в сърцето,
мълчаливо с усмивка подмина.
Дали се стресна от огъня в него,
от любовта в пламтяща камина?!
Не казвай сега, че за тебе не беше,
не казвай пак, че било е за всички.
За теб единствено огън гореше,
отмерваше пулс в накъсани срички.
Запалих и свещ, ти само намигна.
Не понасяш ли никакъв огън?!
Вулканът горещ отново изригна,
лава се стече… до изнемога…
От стихийния огън много боли,
но може и нежно да гали.
Дали са за теб, сама разбери,
моите страстни пожари.
Вратата затварям, езици пълзят,
огнени, страшни, зловещи.
До прозореца още горят
две бели в тъмното свещи…
17.06.2017 г. Велин
© Велин All rights reserved.
! Чудесен стих, Велине! Поздрави!