Цялата кървя,
но продължавам да вървя.
Чакам изгрева, чакам оня
светъл лъч, забулен в облак.
Да мълча не мога.
И не съм удобна.
Мразя гадни номера –
от долни хора.
Болката ми отлетя.
Намери изход, ще се боря!
Ще чуят моя глас накрая –
кмета и пъдаря.
Не всеки си затваря очите,
не си продава мечтите,
не го блазнят парите
и помни дедите.
Времето настъпи.
Всеки ще си плати –
за отнетите ни мечти,
за пролетите сълзи!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
