Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
4.06.2018 г., 1:36 ч.

Вяра 

  Поезия
254 3 4

Цялата кървя, 

но продължавам да вървя.

Чакам изгрева, чакам оня

светъл лъч, забулен в облак. 

 

Да мълча не мога. 

И не съм удобна.

Мразя гадни номера –

от долни хора. 

 

Болката ми отлетя. 

Намери изход, ще се боря! 

Ще чуят моя глас накрая –

кмета и пъдаря. 

 

Не всеки си затваря очите, 

не си продава мечтите, 

не го блазнят парите

и помни дедите. 

 

Времето настъпи. 

Всеки ще си плати –

за отнетите ни мечти, 

за пролетите сълзи! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За "Вярата"Дай Боже по скоро да стане!Поздрави Васе!!!
  • Много хубаво стихотворение! Дано времето на възмездие дойде за всички, които го заслужават. Любимо е!
  • Споделям гнева ти. Но съм припряна и искам да видя разплатата сега! Не искам следващите поколения също да чакат някаква бъдеща разплата. Поздрав!
  • Хареса ми твоята "Вяра",но за времето на възмездие съм твърде скептичен.
Предложения
: ??:??