Вяра
Цялата кървя,
но продължавам да вървя.
Чакам изгрева, чакам оня
светъл лъч, забулен в облак.
Да мълча не мога.
И не съм удобна.
Мразя гадни номера –
от долни хора.
Болката ми отлетя.
Намери изход, ще се боря!
Ще чуят моя глас накрая –
кмета и пъдаря.
Не всеки си затваря очите,
не си продава мечтите,
не го блазнят парите
и помни дедите.
Времето настъпи.
Всеки ще си плати –
за отнетите ни мечти,
за пролетите сълзи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
