Вяра

4 jun 2018, 1:36

Poesía

255 3 4

Цялата кървя,

но продължавам да вървя.

Чакам изгрева, чакам оня

светъл лъч, забулен в облак.

Да мълча не мога.

И не съм удобна.

Мразя гадни номера –

от долни хора.

Болката ми отлетя.

Намери изход, ще се боря!

Ще чуят моя глас накрая –

кмета и пъдаря.

Не всеки си затваря очите,

не си продава мечтите,

не го блазнят парите

и помни дедите.

Времето настъпи.

Всеки ще си плати –

за отнетите ни мечти,

за пролетите сълзи!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aap (Ангел)

2018-06-05T10:24:15+03:00

За "Вярата"Дай Боже по скоро да стане!Поздрави Васе!!!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-06-05T10:05:47+03:00

Много хубаво стихотворение! Дано времето на възмездие дойде за всички, които го заслужават. Любимо е!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-06-04T07:32:18+03:00

Споделям гнева ти. Но съм припряна и искам да видя разплатата сега! Не искам следващите поколения също да чакат някаква бъдеща разплата. Поздрав!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-06-04T05:55:57+03:00

Хареса ми твоята "Вяра",но за времето на възмездие съм твърде скептичен.