Вяра
Цялата кървя,
но продължавам да вървя.
Чакам изгрева, чакам оня
светъл лъч, забулен в облак.
Да мълча не мога.
И не съм удобна.
Мразя гадни номера –
от долни хора.
Болката ми отлетя.
Намери изход, ще се боря!
Ще чуят моя глас накрая –
кмета и пъдаря.
Не всеки си затваря очите,
не си продава мечтите,
не го блазнят парите
и помни дедите.
Времето настъпи.
Всеки ще си плати –
за отнетите ни мечти,
за пролетите сълзи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
