Нощта обгръща ме със своя плащ,
усмихва се и в смях залива ме.
От Ада не излязох ни веднъж,
а знаех, че от Рая съм повикана.
Знам - пак ще пламне огънят, присъщ
на слънчевата моя същност.
И пламъкът ще бъде все един и същ,
очите пак ще заблестят.
Измислях те, по-черна от преди
и ставах безропотна сянка.
Дано само зрънце вяра покълни -
да стана цвете с хубава премяна.
© Мариола Томова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
