Вяра

3 abr 2010, 16:25

Poesía » Filosófica

610 0 1

Нощта обгръща ме със своя плащ,

усмихва се и в смях залива ме.

От Ада не излязох ни веднъж,

а знаех, че от Рая съм повикана.

Знам - пак ще пламне огънят, присъщ

на слънчевата моя същност.

И пламъкът ще бъде все един и същ,

очите пак ще заблестят.

Измислях те, по-черна от преди

и ставах безропотна сянка.

Дано само зрънце вяра покълни -

да стана цвете с хубава премяна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

plami-6 (Плами)

2010-04-03T18:30:56+03:00

Дано вярата да е повече от зрънце! Светъл празник, Мариола!