rozabiala (Мария Ергун) rozabiala (Мария Ергун)
1
Aug 10, 2011, 1:08 PM

Вяра

  Poetry » Love
614 0 1

Вярвай ми

и аз ще ти вярвам,

както на никой до днес,

дай ми капчица нежност,

за да получиш море.

 

Това море ще е бурно -

стихийно  и ще те носи

на свойте вълни,

а тез вълни  ще са

топли и нежни като твоите

тайни мечти.

 

Не ще стигнеш далече

без кораб, но аз ще бъда лодка

за теб и таз лодка

ще бъде отново

спасителен пояс в море.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Ергун All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0