Нужно ли е да се познаваме добре
и да задаваме
все едни и същи въпроси.
Нужно ли е да влизаме
в сънища несънувани
и в непонятни простори.
Нужно ли е с кураж и желание да пълним
дълбините на нашите същности.
Нужно е само неповторими
очите да виждаме
и усмивките нарисувани благи.
И нуждата в тоз миг магически
превръща се в здрава опора
и вярата, че наистина има ни, 
ръцете като черупки на мида отваря.