Вяра
614
0
0
Нужно ли е да се познаваме добре
и да задаваме
все едни и същи въпроси.
Нужно ли е да влизаме
в сънища несънувани
и в непонятни простори.
Нужно ли е с кураж и желание да пълним
дълбините на нашите същности.
Нужно е само неповторими
очите да виждаме
и усмивките нарисувани благи.
И нуждата в тоз миг магически
превръща се в здрава опора
и вярата, че наистина има ни,
ръцете като черупки на мида отваря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Тодорова Всички права запазени
