Вярност
Ти никога не ми обърна гръб, море.
Не хвърли раковина, крясък птичи
и сребърните ти коне
все теглят синята ти колесница.
Аз пак изневерявах,
аз обръщах гръб
и винаги си тръгвах първа,
тогава бляскавите ти, спокойни рамене потръпваха
и се препъвах,
и пясък ставаха отвеждащите ме нозе,
оплетени в зелени водорасли,
но ласкавите ти вълни
желаеха ми чисто щастие,
откъсваше се от дълбокото сърце
едно "бъди добре!" от пяна
и ти бъди добре, море, и ти...
Сбогуванията са ми рани,
които се покриват със седеф -
във паметта ми мълчаливи миди,
едно затворено, добро море,
от него вечно аз ще си отивам...
Не хвърли раковина, крясък птичи
и сребърните ти коне
все теглят синята ти колесница.
Аз пак изневерявах,
аз обръщах гръб
и винаги си тръгвах първа,
тогава бляскавите ти, спокойни рамене потръпваха
и се препъвах,
и пясък ставаха отвеждащите ме нозе,
оплетени в зелени водорасли,
но ласкавите ти вълни
желаеха ми чисто щастие,
откъсваше се от дълбокото сърце
едно "бъди добре!" от пяна
и ти бъди добре, море, и ти...
Сбогуванията са ми рани,
които се покриват със седеф -
във паметта ми мълчаливи миди,
едно затворено, добро море,
от него вечно аз ще си отивам...
© Дора All rights reserved.
