Вярност
Ти никога не ми обърна гръб, море.
Не хвърли раковина, крясък птичи
и сребърните ти коне
все теглят синята ти колесница.
Аз пак изневерявах,
аз обръщах гръб
и винаги си тръгвах първа,
тогава бляскавите ти, спокойни рамене потръпваха
и се препъвах,
и пясък ставаха отвеждащите ме нозе,
оплетени в зелени водорасли,
но ласкавите ти вълни
желаеха ми чисто щастие,
откъсваше се от дълбокото сърце
едно "бъди добре!" от пяна
и ти бъди добре, море, и ти...
Сбогуванията са ми рани,
които се покриват със седеф -
във паметта ми мълчаливи миди,
едно затворено, добро море,
от него вечно аз ще си отивам...
Не хвърли раковина, крясък птичи
и сребърните ти коне
все теглят синята ти колесница.
Аз пак изневерявах,
аз обръщах гръб
и винаги си тръгвах първа,
тогава бляскавите ти, спокойни рамене потръпваха
и се препъвах,
и пясък ставаха отвеждащите ме нозе,
оплетени в зелени водорасли,
но ласкавите ти вълни
желаеха ми чисто щастие,
откъсваше се от дълбокото сърце
едно "бъди добре!" от пяна
и ти бъди добре, море, и ти...
Сбогуванията са ми рани,
които се покриват със седеф -
във паметта ми мълчаливи миди,
едно затворено, добро море,
от него вечно аз ще си отивам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Всички права запазени
