Вярвам още…
Дали ще се изниже любовта
като вода от женските ми шепи
с измитите чинии вечерта
и с мислите за хляба ни заети...
Със сутрешното ставане във шест
и с кръговете тъмни под очите,
дали ще кривне в правия си път,
вместо на хоризонта да ни свети.
А после нейде просто ще се спре,
да помирише цвете под небето,
да ме погали, сякаш съм дете,
да ме опари бързо по сърцето.
И в дните ни – забързани и зли –
в асфалтовия делник на мечтите
ще ми посочва своите следи,
и ще бунтува в мене тишините.
Дали ще се отиде любовта
от нас и от модерното ни време?
Чиниите зарязвам вечерта,
децата ни пораснаха големи…
И като знак под светлата луна,
и морски бриз във летните ни нощи,
дълбоко вдишам с тебе любовта,
преди да ѝ призная:
„Вярвам още!”…
© Нели Господинова All rights reserved.
