Вярвам ти
Вглеждам се в себе си
и наоколо,
в душата, самотата
и тъгата,
в хората, понякога
безочливи,
в гълъбите на
стрехата
и те чувам. И на теб
пиша
без дори да съм те
виждал.
Усещам те във всяко
нещо -
в тревата и цветята,
в сълзите,
отронени, когато
ми е тежко,
в звънкия глъч
на децата,
в приятелска ръка
гореща,
в самотния миг
на тишината.
Благодарен съм, че те има,
че със мен си ,
че ме подкрепяш,
макар незнаен,
но дали с един нескопосан
стих
ще ти върна взетото
на заем?
Не вярвам!
Но време нямам!
И ти вярвам!
© Валентин Василев All rights reserved.
