Вярваш ми се!
Не мога да те вярвам повече.
Защото ти ужасно заболя.
Разхвърля ме на всички обичи
и взе им по една сълза.
Защо са ми на мен? Преливам.
В замяна исках да се влюбя. Тихо.
Да ми е тайно. Вътрешно. Щастливо,
а не отново да измислям стих...
Не зная как, но ми се вярваш!
Защото иначе не виждам смисъл.
Кому си иначе притрябвала,
ако ще пълниш листите със писане...
Ще те позная по това, ако пътувам,
от гарата до спирка - твоят дом.
Където цяло разстояние сънуване,
ще оживее след последния вагон...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
яко си се подписал! Обаче не ми се вярваш много 
