Весан (Ангел Веселинов)
530 763
Sep 16, 2009, 2:21 PM

Вятър полигàм 

  Poetry » Erotic
695 0 5

Ах, как прекрасен бе мигът, когато,

мечтаейки любов, без свян - всецяло -

отдаде се на вятъра жената.

Сканира с устни голото й тяло

немирникът. Разроши й косите,

на топчица се сви между бедрата,

с целувчица открадна от очите

лазура им. Вълшебната позлата

на раменете палаво погали.

А тя трептеше като вейка. Няма

от щастие. За жалост не разбрала,

че си играе с вятър полигàм.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??