Весан (Ангел Веселинов)
529 763
16 sept 2009, 14:21

Вятър полигàм 

  Poesía » Erótica
741 0 5

Ах, как прекрасен бе мигът, когато,

мечтаейки любов, без свян - всецяло -

отдаде се на вятъра жената.

Сканира с устни голото й тяло

немирникът. Разроши й косите,

на топчица се сви между бедрата,

с целувчица открадна от очите

лазура им. Вълшебната позлата

на раменете палаво погали.

А тя трептеше като вейка. Няма

от щастие. За жалост не разбрала,

че си играе с вятър полигàм.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??