Весан (Ангел Веселинов)
530 763
16 сент. 2009 г., 14:21

Вятър полигàм 

  Поэзия » Эротическая
696 0 5

Ах, как прекрасен бе мигът, когато,

мечтаейки любов, без свян - всецяло -

отдаде се на вятъра жената.

Сканира с устни голото й тяло

немирникът. Разроши й косите,

на топчица се сви между бедрата,

с целувчица открадна от очите

лазура им. Вълшебната позлата

на раменете палаво погали.

А тя трептеше като вейка. Няма

от щастие. За жалост не разбрала,

че си играе с вятър полигàм.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??