Весан (Ангел Веселинов)
529 763
16.09.2009 г., 14:21 ч.

Вятър полигàм 

  Поезия » Еротична
744 0 5

Ах, как прекрасен бе мигът, когато,

мечтаейки любов, без свян - всецяло -

отдаде се на вятъра жената.

Сканира с устни голото й тяло

немирникът. Разроши й косите,

на топчица се сви между бедрата,

с целувчица открадна от очите

лазура им. Вълшебната позлата

на раменете палаво погали.

А тя трептеше като вейка. Няма

от щастие. За жалост не разбрала,

че си играе с вятър полигàм.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??