Вятър полигàм
Ах, как прекрасен бе мигът, когато,
мечтаейки любов, без свян - всецяло -
отдаде се на вятъра жената.
Сканира с устни голото й тяло
немирникът. Разроши й косите,
на топчица се сви между бедрата,
с целувчица открадна от очите
лазура им. Вълшебната позлата
на раменете палаво погали.
А тя трептеше като вейка. Няма
от щастие. За жалост не разбрала,
че си играе с вятър полигàм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
