Apr 11, 2005, 1:07 AM

Вятърко 

  Poetry
759 0 2
По миниатюрата
“Вятър усмихнат през рамо”
на Стефан Кръстев
През рамото си те поглеждам Вятърко.
Виж, струни са косите разпилени.
Перцето полъх е гальовен Вятърко,
мелодии твори с очи засмени.
Тръпчинките раздвижили пространството
са устни, свити в пясъчен часовник.
Обръщам колба с време наобратното,
забравена на скрина на къщовник.
В безвремието тичам с обич Вятърко, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна All rights reserved.

Random works
: ??:??