Вятърко
По миниатюрата
“Вятър усмихнат през рамо”
на Стефан Кръстев
През рамото си те поглеждам Вятърко.
Виж, струни са косите разпилени.
Перцето полъх е гальовен Вятърко,
мелодии твори с очи засмени.
Тръпчинките раздвижили пространството
са устни, свити в пясъчен часовник.
Обръщам колба с време наобратното,
забравена на скрина на къщовник.
В безвремието тичам с обич Вятърко,
в торбичка нося думите си само.
Косите ми са нежни струни Вятърко,
мелодии написани през рамо.
Така са боси чувствата ми Вятърко -
пътеките нагоре са трънливи ...
От дълъг път сме изнурени Вятърко,
но като скитничета сме щастливи.
© Йоанна All rights reserved.
