Той броди все,
по пътища безкрайни.
Заплита се
в косите ни –
без свян...
Свидетел на безброй
незнайни тайни –
неуловим,
свободен,
прям.
Ту, весел тича –
през полята.
Ту пък,
от ярост е пиян...
След туй притихва,
чак, когато съзре,
че е ужасно сам.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.