Jan 15, 2012, 5:40 PM

Вятърът 

  Poetry » Love
741 0 16


 

Вятърът флиртува с тишината

някъде по ледените улици.

После тайно пише по стъклата

смешни и завихрени приумици.

 

Леден е. Но носи във дъха си

разкази за страстните ти мисли.

За това, как тайничко в съня си

лудо ме жадуваш и ме искаш.

 

После тихо сяда на перваза

и брои звездите цяла вечер.

Знам, от клетви лоши той ме пази.

Този страж на вярност е обречен.

 

Вятърът съблича самотата

и дарява любовта с надежда.

Щом петли пропеят със зората

хуква и при тебе ме довежда…

 

За да има огън в моя поглед,

за да има вяра в твоя делник.

Вятърът е клетвата вековна,

за това, че пак ще те намеря.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??