Вятърът
Вятърът флиртува с тишината
някъде по ледените улици.
После тайно пише по стъклата
смешни и завихрени приумици.
Леден е. Но носи във дъха си
разкази за страстните ти мисли.
За това, как тайничко в съня си
лудо ме жадуваш и ме искаш.
После тихо сяда на перваза
и брои звездите цяла вечер.
Знам, от клетви лоши той ме пази.
Този страж на вярност е обречен.
Вятърът съблича самотата
и дарява любовта с надежда.
Щом петли пропеят със зората
хуква и при тебе ме довежда…
За да има огън в моя поглед,
за да има вяра в твоя делник.
Вятърът е клетвата вековна,
за това, че пак ще те намеря.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
