Feb 22, 2007, 1:57 PM

Вятърът

  Poetry
831 0 16

Има ли вятърът нейде подслон,

дето след дългия ден се прибира?

Има ли своя невеста и дом,

та, укротил се, при тях да заспива?

Има ли вятърът малко дете,

на раменете си вред да го носи?

Има ли майка, баща и сърце,

прошка смирена от тях да изпроси?

Има ли вятърът строен костюм,

що на снагата му точно приляга?

Нищо от всичко не му е на ум...

То на крилете му примки ще стяга...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...